Постинг
12.08.2016 11:30 -
Защо Исус бави завръщането си?
Живеем в последни времена, точно преди триумфалното завръщане на нашия Господ Исус Христос. Всички белези са налице: и в личността, и в семейството, и в обществото моралната деградация е тотална. Свидетели сме на все по-жестоки изстъпления в триумфалния марш на греха по потрошената ни планета - тази планета, която при сътворението е предизвиквала радостта на извънземните ни братя и сестри по цялата Вселена, когато "всички Божии синове възклицаваха от радост". Каква ужасна участ е да се родиш в "земята на мрачната сянка"!
Колко повече днес, във времето на Изследователния съд, когато всички времена вече са отминали и дати отброени, Бог ни е предупредил да бдим и да Го очакваме, защото е близо, при вратата. Той ще се завърне - това е обещано. Ще Го види всяко око, това няма да е някакво тихо, или локално, а световно събитие - и това е обещано и обяснено от апсотол Павел.
Но още колко ще чакаме, защо се бави, защо...?
Да потърсим в Словото отговора на този въпрос, какво сам Исус ни е казал за това събитие. Нека погледнем 24 и 25 глави на Евангелието от Матей:
24:32-35 А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата. Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това. Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.
24:43-51 Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би, и не би оставил да му подкопаят къщата. Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде. Кой е, прочее, верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си; за да им дава храна на време? Блажен е оня слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот. Но, ако оня слуга е зъл {Гръцки: Оня зъл слуга каже.}, и каже в сърцето си: Господарят ми се забави, и той почне да бие служителите си, и да яде и пие с пияниците, господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, когато не знае,и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
25 глава: Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха неразумни и пет разумни. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си. Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си. И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха. А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете! Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си. А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват. А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете. А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! отвори ни. А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам. И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].
Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си. На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна. Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта. Също и тоя, който получи двата спечели още два. А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях, И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет. Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта. Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал; и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето. А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал; ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва. Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта. Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има. А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите; и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата. Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили. Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте. Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме? Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили. И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.
Заявява ли Исус, че ще има разминаване между нашето очакване и приключването на Божието дело на земята? - Да, и в притчата за десетте девици, и в притчата за злия слуга Той говори за забавяне.
Има ли някаква заслуга църквата за това забавяне - не, не е посочено такова. Решението, кога да приключи благодатното време и започнат заключителните страшни сцени на възмездието от Бог не зависи от човеци, нито от човешки дела, нито от дейността на църквата, а принадлежи изцяло на Бог.
За съжаление Бог предрича, че ще има и хора, неуспели да се приготвят за тези събития когато се вземе това решение.
Как да разсъждаваме, накъде да насочваме мисленето на хората, които си задават този въпрос?
Исус ни предупреждава да не се фокусираме върху "забавянето" Му, защото неусетно това ни кара да се отпуснем, желанието да "ядем и пием" със света надделява в нас и така вместо да развием духовните си усет, мислене и поведение, ние започваме да "бием" братята и сестрите си, обиквайки отново света и прегръщайки по-здраво егоизма. И характера ни в резултат на това "потъмнява" неусетно.
Ако погледнем в словото, в посланията на апостолите, ще видим, че те са очаквали завръщането Му в живота си. Ние трябва да живеем като тях. Тогава ще развием своите качества и характер, че естеството ни да е вършенето на добро и не "защото трябва" а защото искам, харесва ми, дори не разбирам че съм станал такъв и тогава, като ни заяви Господ : Добра работа, влез в радостта на господаря си!, ще се чудя с какво съм станал достоен за Него?
Третият момент, който е нужно да се посочи е наставлението на господаря в притчата с талантите: "Търгувай с това, докле дойда". Да развиваме дадените ни от Бог таланти, да бъдем благословение за църквата и обществото, в което живеем. Да си поставяме цели, високо да се целим, и работа, работа. Бог е с нас в труда ни ежедневен. Да планираме живота си разумно и в краткосрочен и в дългосрочен план. Бог не е против това, това, което желае е да синхронизираме Неговият план за нас с нашите планове. Той има механизми за корекция на планове и живот. Ако му предаваме властта чрез свободният си избор с желание и любов, Той се намесва незабавно и подрежда обстоятелствата както Той прецени.
Има моменти, тежки моменти на криза и изпитание в живота на всеки от нас. Но в духовната война мир и отпуск няма. Допуска Бог заради причини, които не винаги успяваме да си обясним тежки и болезнени събития да ни разтърсят. В такива моменти е добре да помним, че Неговите пътища са по-високи от нашите и Той желае нашето добро. Няма друг така да ни обича в тази Вселена.
Нека обобщим: Исус предрича, че нашата дейност като църква няма отношение върху решението кога ще се завърне триумфално, това е Божие решение. Нека го очакваме да се завърне докато сме живи, според оставеният приемер от апостолите. Фокусът ни да е "търгувай с талантите си докле дойда", да се развиваме като личности, да бъдем отворени за желаната от Бог промяна в характерът ни. И на Този, Който ни обича до смърт и ни води към вечен живот, на Него слава и царство вовеки. Амин!
Американските католически епископи подкр...
Дисертация за получаване на научна степе...
Сълзите на Корнелия Нинова
Дисертация за получаване на научна степе...
Сълзите на Корнелия Нинова
Няма коментари
Търсене
Блогрол
